1.3.2021

Зелената среда във и около жилищните сгради е добра както за вътрешния, така и за външен климат. Зелените пространства имат положителен ефект върху здравето и благосъстоянието на живущите и посетителите, като същевременно повишава и стойността на имотите.

Какво прави зеленината?

• Интериорните растения пречистват въздуха: намаляват концентрациите на въглероден диоксид и летливи органични съединения, като поддържат въздуха свеж и здравословен.


• Външната растителност намалява топлината във и около сградите през лятото, топлинния стрес и необходимостта от климатизация.


• Зелените покриви и фасади увеличават изолационния капацитет, като намаляват разходите за отопление и охлаждане.


• Гледките към зелени пространства намаляват стреса.


• Хората прекарват повече време на открито в зелена среда и са по-активни.


• Откритите площи, които включват зеленина, спомагат за по-добър социален климат.


• Зеленината регулира отвеждането на дъждовната вода, което ограничава потенциалното наводняване.


• Интериорните растения овлажняват въздуха, като така намаляват главоболието и подобряват концентрацията.

Приложения:

• Поставете интериорни растения в жилищните помещения.


• Зелени покриви и фасади.


• Озеленете градините с дървета, храсти и жив плет вместо с настилка.


• Осигуряване достатъчно паркове и други обществени природни площи в жилищни зони.


• Вертикални градини за къщи, които се намират директно на улицата.


• Улични алейни дървета.

Доказан успех:

• В по-бедните предградия децата със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност използват по-малко лекарства, когато имат повече зеленина в заобикалящата ги среда.


• В жилищната среда с повече естествени елементи (като зеленина или вода) жителите страдат по-малко от тревожни разтройства, отколкото в райони с по-малко естествени елементи.


• Американско проучване сред идентични близнаци показва негативна зависимост между по-зелени среди  депресията.


• Проучване в Торонто откри, че хората в кварталите с по-висока гъстота на дърветата не само се чувстват значително по-здрави, но и показват значително по-ниски нива на сърдечно-съдови заболявания. Десет допълнителни дървета на каре, заключено между улици, забавят началото на здравните проблеми, свързани с възрастта средно със седем години.

Градски температури

Средните температури в градовете обикновено са по-високи от тези в околните райони (ефектът на „топлинния остров”), тъй като твърдите повърхности (като пътища и сгради) абсорбират повече радиация от слънцето и я освобождават в непосредствена близост. Плътността на застроените площи ограничава обмяната на въздух с околната среда, като така задържа топлината в града. Този ефект се наблюдава както в метрополисните, така и в провинциалните градове, и се увеличава с гъстотата на застрояване. Измерените максимални разлики варират от един от няколко градуса, като пиковите стойности достигат около 8°С, а инцидентните стойности дори надхвърлят 10°С. Изключително високите температури по време на горещи вълни водят до топлинен стрес, неблагоприятно влияние върху здравето (особено сред възрастните, хронично болните и бременни жени) и могат да увеличат смъртността. Изследванията показват, че дори и сега топлинният стрес се проявява в 35% от нидерландските градски райони поне седем дни в годината. Нарастващата градска плътност и глобалното затопляне ще увеличат честотата на периодите на топлинен стрес в града, докато зелените зони поглъщат по-малко топлина през деня и се охлаждат по-бързо през нощта, отколкото в запечатаните градски райони. Зелените зони поглъщат по-малко топлина през деня и се охлаждат по-бързо през нощта отколкото в запечатаните градски райони, като намаляват топлинния стрес.

Как зеленината въздейства?

• Увеличаването на градската растителност с 10% намалява ефекта на топлинния остров средно с 0,6°С.


• Зеленината осигурява охлаждане, като ограничава слънчевата радиация (т. е. осигурява сянка) и като изпарява вода и овлажнява въздуха. Ефектът от охлаждането чрез изпарение е най-силен следобед, вечер и рано през нощта. Той е от изключително значение, тъй като топлинният стрес по време на сън има значителни неблагоприятни ефекти върху здравето.


• Изследванията показват, че хората се чувстват по-комфортно в озеленени пространства по време на по-топло време.


• Парковете остават по-хладни от плътно застроените градски центрове по време на горещо време, измерени са температурни разлики с над 5°С. Най-голям ефект има засенчването, което помага да се намалят температурите на въздуха, а намалената слънчева радиация под дърветата значително повишава нивото на топлинния комфорт.


• Парковете не само осигуряват „хладни острови” в по-топлите градски среди, но също така имат охлаждащ ефект върху околните квартали. Той зависи от размера на парка и е измерен в радиус до 700 м.


• Комбинацията от зелените фасади, градини пред входове и улични дървета успява най-добре да намали топлината по улиците и може да понижи температурите с 2°С на ниво пешеходци.

Препоръки:

• За подобряване на топлинния комфорт и предотвратяване на топлинния стрес в градските райони е важно да се увеличи съотношението на вегетативните площи към застроените повърхности.


• Топлинният комфорт за жителите е свързан главно с размера на предоставената сянка: дърветата с големи корони са най-ефективни както в парковете, така и на улицата. Поради това е важно да се създадат добри условия за отглеждане на дървета.


• Ефектът от охлаждането чрез изпаряване е ограничен в непосредствена близост до растенията; използването на този ефект в мащаба на квартал изисква добра и обширна мрежа от зеленина.


• Охлаждащият ефект на изпарението работи, само когато растенията получат достатъчно вода, така че не забравяйте да проектирате и управлявате ефективни съоръжения за напояване, тъй като то помага на дърветата и растенията по време на сухи периоди.


• Зелените покриви подпомагат изолацията на дома и предотвратяват прегряването през лятото, а широкомащабното приложение може да помогне за охлаждането на цели квартали.


• Трябва да бъдат засадени зелени площи, за да се даде възможност за приток на въздух в околността, тъй като свежия въздух значително помага да се намали екефта на топлинния остров.

Качество на въздуха

Основните замърсители на въздуха в градските райони (азотни оксиди, фини прахови частици и летливи органични съединения като бензен) идват от промишлеността и транспорта. Дългосрочното изложение на тези вещества води до белодробни проблеми и сърдечно-съдови заболявания. Въпреки че качеството на въздуха в повечето региони в Нидерландия например отговаря на стандартите, това не означава, че рискът е елиминиран изцяло. Според препоръките на СЗО продължаването на увеличаванет она стандарта за фините прахови частици в Нидерлания ще увеличи средната продължителност на живота с три месеца, ще намали преждевременните смъртни случчаи с 600 и болничните дни с 1,5 млн. годишно. Градските зони съчетават висока гъстота на населението с върхова активност (натоварените пътища) и затова локалните мерки за подобряване качеството на въздуха са много ефективни. Ефектите от филтрирането и улавянето на слънчевите лъчи, осигурени от зеленината, могат да допринесат значително в това отношение.

Как зеленината въздейства?

• Всички форми на зеленина помагат за пречистване на въздуха от прахови частици и замърсители. Газообразните замърсители се абсорбират от листата, а праховите частици се филтрират.


• Дърветата са най-ефективни в пречистването на въздуха поради техния размер и обем: средно голямо градско дърво улавя 100 г прахови частици на година, което е еквивалентно на количеството фини прахови частици, произведено от кола преминала 5500 км.


• Другите видове зеленина също помагат за пречистването на въздуха: 1 кв. м бръшлян абсорбира 4-6 г прахови частици годишно, а покрив със сукулентни растения улавя 0,15 г/кв. м годишно.


• Гъстата растителност може да се използва за защита на жилищни райони или чувствителни сгради от източници на замърсяване (като натоварените пътища).

Препоръки:

• Увеличете броя на зрелите дървета, за да увеличите капацитета на филтрация.


• Големите и здрави дървета са най-ефективни, така че не забравяйте да осигурите подходящи условия за растеж.


• Вечнозелените иглолистни дървета са най-ефективни при улавянето на частици; широколистните дървета с големи корони, мъхест или лепкави листа са добра алтернатива.


• Дърветата с плиски широки листа са най-подходящи за абсорбиране на озон и азотен оксид. Трябва да се избягват видове, които отделят големи количества летливи органични съединения.


• Големите зелени площи помагат за подобряване на локалното качество на въздуха.


• Сянката върху паркингите намалява изпарението на горивото от резервоарите за гориво.


• Обменът на атмосферния въздух е изключително важен за качеството на въздуха. Следователно зеленината не трябва да бъде по изолирани улици (създаване на „зелен каньон”), а да се обвърже със зелените покриви и фасадите като алтернативи.


• Гъстата растителност може да предпази жилищните райони с чувствителните сгради (училища, болници, домове за възрастни хора) от замърсяване от локални източници.


• Спатофилум е най-известното растение за подобряване на качеството на вътрешния въздух. Палма арека, драцена и папратите са друг вариант за растения, значително подобряващи качеството на въздуха в затворени помещения.

Стрес и възможност за концентрация

Инфекциозните заболявания до скоро бяха основната причина за отсъствие по болест. Днес обаче те са заменени от състояния, свързани с начина на живот като сърдечно-съдови заболявания и състояния, свързани с депресия и безпокойство. Хроничният стрес е основен рисков фактор в това отношение: 75-90% от всички посещения при личния лекар се считат за причинени от стреса. Зелената среда на живот спомага за подобряване на здравето и намаляване на стреса.

Как зеленината въздейства?

• Зелените площи са по-успокояващи от застроените райони: хората се възстановяват по-бързо от стреса, концентрацията също се възстановява по-бързо и са в по-добро настроение.


• Децата със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност показват по-високи нива на концентрация след ходене в градския парк, отколкото след като се разхождат в жилищен район или в центъра на града при една и съща продължителност от време. С 10% по-малко лекарства се предписват на деца с такъв синдром, когато са в зелена среда (но това не важи за „богатите” предградия).


• По-озеленените условия на живот са свързани с по-нисък риск от стресови състояния и съответно на сърдечно-съдови заболявания, депресия и тревожни разтройства.


• Дори и гледката към разнообразна зеленина от дома показва по-ниски нива на кортизол (хормон на стреса) и подобрено чувство за благополучие.


• Особено хора, които не са в състояние или не могат да търсят природа далеч от домовете си (като деца, възрастни хора и групи с нисък социално-икономически статус), се възползват от районната зеленина.


• Хората, които са се преместили в по-зелени райони, показват дългосрочно подобрено психично здраве.

Препоръки:

• Засадете голямо разнообразие от локална зеленина: това ще увеличи вероятността от използването и, както и ще подобри социалното взаимодействие и ще има ползи за благосъстоянието на хората в квартала. Всички форми на зеленина (дървета, храсти, трайни насаждения и др.) усилват нейния положителен ефект.


• Осигурете подходяща поддръжка: видимото пренебрегване и занемаряване прави хората несигурни.


• Обмислете факторите на околната среда, които могат да попречат на спокойното изживяване, като например шумът от трафика.


• Не се съсредоточавайте изцяло върху зелените площи: също така помислете за по-малки естествени елементи като улични дървета и градински растения.


• Машравете растителността видима и използваема: хората трябва да са в състояние да усетят – зелените стени изглеждат по-ефективни в този смисъл, отколкото зелените покриви, освен ако не са част от гледката или са достъпни (покривни градини и паркове).


• Зеленината в непосредствена среда е особено важна за хората, които прекарват много време в своите жилищни райони.

Социално сближаване

Въпреки голямата гъстота на населението, животът в големия град може да бъде анонимен. Самотата и социалната изолация са рискови фактори за психичното заболяване: те увеличават вероятността от депресия, която СЗО прогнозира, че ще бъде проблем №1 на общественото здраве за 2020 г. По-голямото чувство за социално сближаване в кварталите смекчава този риск. Дори прости неща като например редовно навлизане на хора в обществените пространства, разпознаването на съседите и поздравяването помежду им могат да помогнат на хората да се чувстват като у дома си. По-голямото чувство за социално сближаване също помага на хората да се чувстват по-безопасно в кварталите си, което е и ключов фактор за благополучието.

Как зеленината въздейства?

• Атрактивната зеленина в живата среда може да насърчи хората да излизат навън (или да го правят по-често) и така да се срещнат със своите съседи, като косвено се въздейства на благосъстоянието чрез укрепване на чувството за квартална общност.


• Хората проявяват по-добро социално поведение, докато (или след като) прекарват времето си в зелена среда.


• Повечето зеленина е свързана и с по-ниски нива на агресия и престъпност, което осигурява допълнителен тласък за здравето и благосъстоянието – пряко или косвено чрез повишеното чувство за сигурност.

Препоръки

• Зеленината трябва да предизвиква чувство на безопасност; прерасналата и/или видимо пренебрегната растителност може да накара хората да се чувстват в опасност.


• Зелените площи трябва да обслужват сравнително малка площ: малък (безопасен и атрактивен) локален парк е по-добър от голям градски парк, тъй като основната цел е да се улеснят срещите между съседи.


• Насърчаването на продължителни посещения в зелените площи ще увеличи вероятността от случайни срещи. Поставете пейки около централна точка на интерес в природна зона (например около водни елементи).


• Като проектирате зелена зона, трябва да имате предвид целевата аудитория. Улесняването на срещите е особено важно за възрастните хора.


• Ако зелените площи трябва да обслужват множество функции, те трябва да бъдат съвместими и да не водят до конфликти между различните потребители.

Физическата активност

Липсата на физическа активност (и от там затлъстяването) е основен рисков фактор за здравето. Това е най-голямата причина за заболявания след пушенето. Затлъстяването увеличава риска от диабет и сърдечно-съдови заболявания. Според нидерландските здравни стандарти 1/3 от възрастните не получават достатъчно физическа активност (т. е. дейност която се счита поне за „умерена”). Съществуват все повече доказателства, че заседналият начин на живот (седнал или легнал) е сам по себе си рисков фактор. На децата вече се препоръчва да органичават такова поведение, а локалните зелени площи предоставят възможности за спорт и упражнения.

Как зеленината въздейства?

• Локалните зелени площи се свързват с по-високи нива на физическа активност, особено сред момчетата от началната училищна възраст.


• Няма сериозни доказателства, че повече (или по-привлекателна) зеленина кара  възрастните да спортуват повече, но хората се радват на развлекателните дейности в естествена среда. Възможността за участие в определени дейности за отдих може да поощри посещенията в локалните зелени площи и да позволи на хората да се радват на други здравни услуги, осигурени от зеленината.


• Градинарството е друга форма на физическа активност, свързана с природата.

Препоръки

• За насърчаване на физическата активност се съсредоточете основно върху потенциалните дейности за отдих в зелените площи.


• Зоните трябва да бъдат лесни и безопасни за достъп, както и да бъдат безопасни изобщо. Какво ще е точно това зависи от таргет групата (деца или възрастни хора).


• Инфраструктурата и съоръженията също са важни, тъй като те трябва да улесняват (или поне да позволяват) желаната дейност. Минималната необходима площ зависи от планираните дейности.


• Необходимите съоръжения също завидят от целевата група. За децата това може да означава площадки за свободни игри, а за възрастните хора – движещи се пешеходни пътеки.


• Колкото по-голям е фокусът върху дейността, толкова по-декоративна става зеленината – освен ако самите дейности не включват взаимодействие с природата (оцеляване, планинско колоездене, дървообработване или градинарство).