През по-голямата част от съществуването си човечеството е прекарвало времето си сред природата. Градовете представляват радикално нов тип хабитат, който въпреки множеството си предимства често оказва отрицателно влияние върху психичното ни здраве. Изследвания свързват градските среди с увеличен риск от тревожност, депресия и други психични проблеми.
За щастие, изследванията подсказват и за потенциално решение на всичко това – времето, прекарано сред природата (дори за малко), оказва редица ползи както върху психичното, така и върху физическото ни здраве. Кръвното ни пада, нивата на тревожност и депресията намаляват, настроението ни се подобрява, започваме да спим по-добре и да помним повече.
Множество изследвания потвърждават тази зависимост, но има все още много неща, които не знаем. Може ли в действителност една най-обикновена разходка сред природата да предизвика всички тези благоприятни промени в мозъка?
Амигдалата – една малка структура в центъра на мозъка, която отговаря за обработката на стреса, емоционалното обучение и реакцията „битка или бягство“ – би могла да ни даде отговора на този въпрос.
Изследванията показват, че по време на стресови ситуации амигдалата на хората, живеещи в селските райони, е по-слабо активирана, отколкото на тези в градовете. Това обаче не означава задължително, че животът извън града предизвиква този ефект. Може би е тъкмо обратното и хората, които се отличават с тази особеност, е по-вероятно да живеят на село.
За да проверят как стоят нещата в действителност, изследователи от Института за човешко развитие „Макс Планк“ решават да проведат ново изследване с помощта на функционална магнитно-резонансна томография (fMRI).
Учените подканват 63-ма здрави доброволци да попълнят въпросници, да извършат задачи за памет и да се подложат на fMRI, докато отговарят на въпроси, някои от които са замислени така, че да предизвикат социален стрес. На участниците им е казано, че изследването включва магнитно-резонансна томография и разходка, но не знаят каква е целта му.
Впоследствие хората трябва или да се разходят за 1 час в градска среда (търговски район в Берлин), или сред природата (гората Груневалд, която се разпростира на 3000 хка). Учените ги разпределят на произволен принцип.
Изследователите ги инструктират да се разходят по конкретен маршрут и на двете места, без да се отклоняват от пътя си и без да използват мобилните си телефони. След разходката всеки един от участниците се подлага отново на fMRI и трябва да извърши допълнителна задача, предизвикваща стрес, и да попълни още един въпросник.
Функционалната магнитно-резонансна томография показва, че след разходката в гората активността на амигдалата е намаляла. Това подкрепя идеята, че природата може да предизвика редица благоприятни ефекти в регионите на мозъка, отговарящи за стреса – и всичко това очевидно за едва 60 мин.
Освен това вниманието на участниците, които са се разходили в гората, се е подобрило и като цяло разходката в гората е била значително по-приятна от тази в града – откритие, което е в синхрон както с резултатите от проведените fMRI, така и с тези от по-стари изследвания.
Изследователите научават и нещо интересно за хората, които са се разходили в града. Активността на тяхната амигдала не намалява така, както при хората в другата група, но и не се увеличава, въпреки че са прекарали 1 час в натоварена градска среда.
Това, разбира се, не означава, че градът не може да ни докара стрес, но в известен представлява положителен признак за онези, които нямат възможност да живеят на село. Може би стресът не е чак толкова силен или широко разпространен, колкото сочат други изследвания, или може би зависи от определени фактори, които не са присъствали по тази конкретна берлинска улица.
Така или иначе новото изследване доказва, че свързаната със стреса активност на мозъка може да бъде намалена с една кратка разходка сред природата – така, както вероятно са правили и нашите предци.
