skip to Main Content
Препоръки за по-зелени и по-устойчиви градове в пост-пандемията

Препоръки за по-зелени и по-устойчиви градове в пост-пандемията

image
1.6.2020

Обширните обществени промени, породени от ограниченията вследствие на обявената пандемия от COVID-19, ни дават храна за размисъл как можем да създадем по-здрави и да създадем по-устойчиви градове при преминаването към „новия” нормален начин на живот. Мерките за обществено здраве за намаляване на разпространението на вируса съкращава възможностите за излизане и взаимодействие с други хора, като много от нас прекарват много време на закрито.

Намаляване на физическата активност, стресът и социалната изолация могат да имат трайно негативно въздействие върху здравето и е вероятно да продължат в по-голяма или по-малка степен в близкото бъдеще. Градските зелени пространства осигуряват среда, която може да допринесе по няколко важни начина за ограничаването на тези проблеми.

Здравни ползи на зеленото пространство




Парковете могат да подобрят физическото и психическото здраве, като предоставят атрактивни възможности за ходене и други физически активности с умерена интензивност, които спомагат за предпазване от редица хронични заболявания (Lee & Buchner, 2008). Излагането на физическа и визуална зеленина води до по-ниски нива на стрес и по-добро психично здраве (Hazer et al., 2018; van den Berg et al., 2016). Известно е също, че социалното сближаване в парковете допринася за цялостното благосъстояние (Sandstrom and Dunn, 2014). 

Разходка в зелено пространство: Мярка срещу COVID-19


Koning Albertpark in Brugge

От ключово значение е ходенето да бъде взето под внимание. То е най-често срещаната форма на рекреация и е достъпно, независимо от възрастта или социалното положение. Делът на възрастните, които се разхождат, обаче е далеч по-нисък, отколкото би трябвало да бъде. Упражненията биват едни от малкото допустими дейности по време на ограниченията на COVID-19 и с наложените ограничения за придвижване и пазаруване, развлекателното ходене става още по-важно като средство да бъдем активни и здрави. Пасивният отдих в зелените пространства, където човек се свързва с природата и има възможности за социално сближаване, служи като положителен ефект, за драматичната ситуация, която COVID- 19 предизвика в живота ни.

Възможност за установяване на навик за развлекателно ходене


Le jardin Agathe Roullot à Chaumont (52) procure aux habitants de la fraîcheur quand les températures montent.

Като полза от цялата тази ситуация можем да отбележим, че хората изглеждат мотивирани да излезнат навън и да се разходят и/или да спортуват. Това е възможност за насърчаване на дългосрочната промяна в поведението и увеличаване на броя на хората, които се занимават с редовни физически дейности. От гледна точка на поведенческата наука промяната в поведението е сложен процес, включващ серия от етапи: съзерцание, подготовка, действие и поддръжка (Prochaska & Redding, 2015). В сегашната ситуация на органичения повечето вече са минали фазата на подготовка (мисли за разходка) или действия (разхождане из парка). Въпреки това предизвикателство е да се запази навикът на редовното движение поради сегашните обстоятелства на органичения – особено ако обкръжаващата среда не е подходяща за това.

Осигуряване на привлекателна и достъпна зелена площ за насърчаване на физическата активност




Подобряването на градските зелени пространства, които стимулират физическата активност може да помогне за осъществяването на тази цел. Възможно е да има многобройни паркове, които се различават по размер и функции в един квартал. Наличните данни показват, че броят на парковете в дадена зона или по-късите разстояния до парковете сами по себе си не са достатъчни за насърчаване на разходки или посещения в парковете (King et al., 2012; Sugiyama et al., 2010). Това, което е проучено до момента е, че парковете биват използвани повече спрямо техните размери, качествени характеристики и съоръжения. Големи паркове с функции като пешеходни пътеки, тревисти площи, удобства и съоръжения, свързани с разохждането на кучета, са по-благоприятни за разходки и посещения (Cohen et al., 2017; Schmidt et al., 2019; Sugiyama et al., 2010; Sugiyama et al., 2015).

Важно е да се отбележи, че тези характеристики на парковете следва лесно да бъдат модифицирани, за насърчаване по-голямото използване за физическа активност за разлика от градоустройствените интервенции за насърчаване на ходенето като увеличаване на гъстотата на населението и подобряването на достъпа до търговските площи и до обществения транспорт (Станков и др., 2017). Също така има доказателства, че реконструкцията на парка е ефективно решение за увеличаване на посетителите на паркове (Cohen et al., 2015; Veitch et al., 2018). Това значи, че подобряването на вече съществуващ парк (вместо изграждането на нов такъв), което може да бъде направено от местните управляващи органи със сравнително скромен бюджет, може да увеличи ползвателите на парковете и по този начин да допринесе за физическата активност на гражданите, да намали стреса и да подобри социалния контакт на местно ниво.

Възможност за подобряване на неравенствата в здравеопазването




Възможно е и намаляването на някои неравнопоставености в здравеопазването, които съществуват между бедните и заможните квартали. Известно е, че тези, които живеят в бедните квартали са склонни да бъдат по-малко активни през свободното време, отколкото тези в заможните квартали (Janssen et al., 2010). Въпреки че бедните квартали не винаги имат по-малко количество паркове, тези райони са склонни да разполагат с такива с по-лошо качество и с по-голям риск за безопасността в сравнение с по-заможните квартали (Crawford et al., 2008; Vaughan et al., 2013). Много бедни райони могат да са изправени пред трудни времена, поради рестриктивните икономически мерки, породени от обявената пандемия. С цел предотвратяване на разширяване на проблема на социоикономическото неравенство обновяването на зелените пространства приоритизира райони, където хората нямат досег до качествени паркове.

Градско озеленяване след ерата COVID-19




Управляващите и планиращите градското пространство (архитекти и урбанисти) са окуражени да използват стратегии за въстановяване след кризата COVID-19  и свързаните с тях ресурси за подобряване на съществуващите зелени площи, да вдъхновят тези, които са мотивирани да поддържат физическата си активност за в бъдеще. Ползите биха надхвърлили не само физическата активност (тъй като ходенето в зелено пространство може да помогне на хората да се възстановят) но и чрез контакт с природата и взаймодействието помежду им.

Първа стъпка би могла да бъде идентифицирането и подобряването на паркове, които се считат за непривлекателни от жителите, липсват удобства или имат проблеми с безопасността. Реконструираните паркове ще доведат до повече посетители, което, от своя страна, би допринесло за по-голяма безопастност.

Процесът на обновяване на градските зелени площи трябва да включва групи от местни общности, за да се разберат по-добре нуждите на всички жители (по пол, етнос, възраст) и характеристиките, които биха направили парковете по-привлекателни за тях (Ives et al., 2017). Съвместният дизайн, включващ широк кръг заинтересовани страни, може да помогне за създаването на живи пространства, където местните общности се чувстват като цялостна структура.

Четири препоръки, които могат да бъдат включени в планирането на градовете от управляващите и проектиращите градските пространства, са предложени, за да направят хората здрави, а градовете устойчиви – чрез зелени пространства.

  • Възползване от новите и променящи се обстоятелства да се помогне на хората да си създадат здравословни навици. Знанието, че наблизо има пространство за разходка им помага да искат да се движат повече.

  • Гарантиране, че парковете и другите градски зелени площи са привлекателни и безопасни за всички жители, което може да подобри физическото и психическото здраве и да увеличи използването им. Важно е да се идентифицират лошо разположени или лошо поддържани паркове, тъй като към тях могат да се добавят допълнителни съоръжения и удобства. По-големите паркове без качествени характеристики са цел с висок приоритет за намеса за увеличаване на посетителите на парка.

  • Обръщане внимание на парковете в бедните квартали. Проблеми като отпадъци и вандализъм могат да обезкуражат използването на парка. Периодичната поддръжка може да подобри усещането за безопасност и да помогне за привличане на повече посетители.

  • Консултиране се с членовете на местните общности относно реновирането на паркове, които най-вероятно ще отговарят на техните желания за използване и достъпност. Парковете, които обслужват нуждите на общността, ще бъдат използвани активно. Партньорството между обществеността и общността може да помогне за подобряването и поддържането на парковете.

Back To Top
The Green City uses Googles cookies and scripts to analyse your use of our website anonymously, so we can customise its functionality and effectiveness and display advertisements. We also use Facebook, Twitter, LinkedIn and Google cookies and scripts, with your consent, to enable social media integration on our website. If you wish to change which cookies and scripts we use, you can alter your settings below.
Cancel