Използваме преминалия вече конкурс за плакат на ЛТУ на тема „Красотата на българската дендрофлора”, за да ви разкажем за едни от впечатляващите декоративни видове растящи в България. За конкурса, организиран от Лесотехнически университет (ЛТУ), научихме по време на конференцията „Зелени градове за устойчива Европа”.
Изборът се пада на дърветата Aesculus hippocastanum (конски кестен), Castanea sativa (сладък кестен) и храстите Ilex aquifolium (джел), Pyracantha coccinea (пираканта), Syringa vulgaris (люляк), Viburnum opolus (калина) и Cotinus coggygrai (смрадлика).
Конският кестен е естествено разпространен в Преславски Балкан (Източна Стара планина) и в естествените си местообитания е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие. Като декоративно дърво се среща навсякъде в страната. Конският кесетен е впечатляващ с цъфтежа си през април-юни с големи конусовидни бели съцветия. Той е високо дърво и изисква голямо пространство за развитието си.
Сладкият кестен е естествено разпространен в Стара планина (западна), Беласица, Славянка, Пирин, Родопи (западни) и е с красив цъфтеж от нежни съцветия с жълт отенък в средата на лятото. Едроразмерното дърво е подходящо за отглеждане в паркове и големи градини. Плодовете на сладкия кестен са ядливи и изключително хранителни. Той обикновено живее до 150-годишна възраст, но пределната му възраст е около 500 години, макар това твърдение да се опровергава от факта за най-старото дърво от сладък кестен.
Най-голямото и старо дърво от сладък кестен е „Кестенът на 10-те коня”, който се намира на 8 км от кратера на Етна, Сицилия. Счита се, че е на възраст между 2000 и 4000 години. Легенда разказва, че кралица Хуана от Арагон, кралица на Неапол и свитата и от 100 рицари се е подслонила под дървото в излязлата буря на път за вулкана Етна. От там идва и името на дървото – „100-те коня”.
Джел или самодивски чемшир е вечнозелен бодлив храст достигащ обикновено височина до 3 м. У нас се среща естествено в подлеса на горите от източен бук в Странджа, който в естествените си местообитания е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие. Джелът е красив с червените си плодове през зимата и наситения си цъфтеж през пролетта. Той е много добро решение, ако искате да вдъхнете живот на оголяла през зимата градина.
Пиракантата е естесвено разпространена в Странджа. В естествените си местообитания е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие. Представлява полувечнозелен храст с височина до 2 м и бодливи клони, който цъфти през май. Плодовете му са красиви – червени и жълти, събрани в гроздове и ядливи. Невзискателен вид, който привлича птички е и е изключително подходящо растение за изграждане на живи плетове.
Люлякът се среща по сухи, каменисти и скални места, главно върху варовик почти из цялата страна. Изключителен декоративен вид е с богатия си пролетен цъфтеж.
Калината се среща се по горите и храсталаците на средния планински пояс почти навсякъде в страната. Декоративна и красива е с цветовете си и през есента и зимата с червените си плодовете. Привлича птички.
Смрадликата е ниско дърво или храст. Може да формира красива и причудлива форма на корона. Красива е с цъфтежа си и с ярко червената си окраска през есента и се среща в почти цяла България.
