skip to Main Content
Красотата на българската дендрофлора

Красотата на българската дендрофлора

image
1.1.2022

Използваме преминалия вече конкурс за плакат на ЛТУ на тема „Красотата на българската дендрофлора”, за да ви разкажем за едни от впечатляващите декоративни видове растящи в България. За конкурса, организиран от Лесотехнически университет (ЛТУ), научихме по време на конференцията „Зелени градове за устойчива Европа”.

Изборът се пада на дърветата Aesculus hippocastanum (конски кестен), Castanea sativa (сладък кестен) и храстите Ilex aquifolium (джел), Pyracantha coccinea (пираканта), Syringa vulgaris (люляк), Viburnum opolus (калина) и Cotinus coggygrai (смрадлика).

Конският кестен е естествено разпространен в Преславски Балкан (Източна Стара планина) и в естествените си местообитания е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие. Като декоративно дърво се среща навсякъде в страната. Конският кесетен е впечатляващ с цъфтежа си през април-юни с големи конусовидни бели съцветия. Той е високо дърво и изисква голямо пространство за развитието си.

Сладкият кестен е естествено разпространен в Стара планина (западна), Беласица, Славянка, Пирин, Родопи (западни) и е с красив цъфтеж от нежни съцветия с жълт отенък в средата на лятото. Едроразмерното дърво е подходящо за отглеждане в паркове и големи градини. Плодовете на сладкия кестен са ядливи и изключително хранителни. Той обикновено живее до 150-годишна възраст, но пределната му възраст е около 500 години, макар това твърдение да се опровергава от факта за най-старото дърво от сладък кестен.

Най-голямото и старо дърво от сладък кестен е „Кестенът на 10-те коня”, който се намира на 8 км от кратера на Етна, Сицилия. Счита се, че е на възраст между 2000 и 4000 години. Легенда разказва, че кралица Хуана от Арагон, кралица на Неапол и свитата и от 100 рицари се е подслонила под дървото в излязлата буря на път за вулкана Етна.  От там идва и името на дървото – „100-те коня”.

Джел или самодивски чемшир е вечнозелен бодлив храст достигащ обикновено височина до 3 м. У нас се среща естествено в подлеса на горите от източен бук в Странджа, който в естествените си местообитания е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие. Джелът е красив с червените си плодове през зимата и наситения си цъфтеж през пролетта. Той е много добро решение, ако искате да вдъхнете живот на оголяла през зимата градина.

Пиракантата е естесвено разпространена в Странджа. В естествените си местообитания е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие. Представлява полувечнозелен храст с височина до 2 м и бодливи клони, който цъфти през май. Плодовете му са красиви – червени и жълти, събрани в гроздове и ядливи. Невзискателен вид, който привлича птички е и е изключително подходящо растение за изграждане на живи плетове.

Люлякът се среща по сухи, каменисти и скални места, главно върху варовик почти из цялата страна. Изключителен декоративен вид е с богатия си пролетен цъфтеж.

Калината се среща се по горите и храсталаците на средния планински пояс почти навсякъде в страната. Декоративна и красива е с цветовете си и през есента и зимата с червените си плодовете. Привлича птички.

Смрадликата е ниско дърво или храст. Може да формира красива и причудлива форма на корона. Красива е с цъфтежа си и с ярко червената си окраска през есента и се среща в почти цяла България.

Back To Top
The Green City uses Googles cookies and scripts to analyse your use of our website anonymously, so we can customise its functionality and effectiveness and display advertisements. We also use Facebook, Twitter, LinkedIn and Google cookies and scripts, with your consent, to enable social media integration on our website. If you wish to change which cookies and scripts we use, you can alter your settings below.
Cancel