Kомпостът, или иначе казано естествено получилият се тор, става готов за 5-12 месеца след смесването на органични отпадъци и подлагането им на специална обработка. Процесът се извършва милиони бактерии, насекоми, гъбички и червеи, които разграждат органичните отпадъци и ги превръщат в почва.

Има няколко основни причини за това да е по-добре сами да си правим почвата, която впоследствие използваме за садене – спястява закупуването на химични торове и пестициди, прекрасен метод е за оползатворяването на органични отпадъци и е начин за произвеждане на био и еко продукти.

Начините на непрофесионално компостиране в домашни условия са няколко – чрез изкопаване на дупка в градината и поставянето на отпадъците там, събирането им на купчина и изграждане на система от палета или телена мрежа. Особено важно е правилното смесване на органичните отпадъци  и спазването на отношението въглерод-азот, от което зависи активирането на микробиологичните процеси при разглагането на отпадъчните продукти. На тях трябва да им бъде осигурена възможност за затопляне, въздухопропускливост и оптимална влажност.

Подходящи материали за компостиране са оборски и птичи тор, дъбова шума, стърготини от необработено дърво, борови иглички и кори, окосена трева, слама, кочани от царевица, клони от резитбата на дръвчета и лозя, водорасли, мъх, пепел от естествено необработено дърво, картон, вестник смляно кафе, чай и филтри от машина, болни растения, влакна от текстил. Неподходящите пък са плевели, листа от орех и див кестен, пепел от въглища, остатъци от риба, месо, мазнина и масла.