Използваме преминалия вече конкурс за плакат на ЛТУ на тема „Красотата на българската дендрофлора“, за да Ви разкажем за едни от впечатляващите декоративни видове растящи в България. За конкурса организиран от ЛТУ научихме по време на конференцията „Зелени градове за устойчива Европа“.
Изборът се пада на дърветата Aesculus hippocastanum (конски кестен), Castanea sativa (сладък кестен) и храстите Ilex aquifolium (джел), Pyracantha coccinea (пираканта), Syringa vulgaris (люляк), Viburnum opolus (калина) и Cotinus coggygrai (смрадлика).
Конският кестен е естествено разпространен в Преславски Балкан (Източна Стара планина) и в естествените си местообитания е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие. Като декоративно дърво се среща навсякъде в страната. Впечатляващ е с цъфтежа си през април-юни с големи конусовидни бели съцветия. Конският кестен е високо дърво и изисква голямо пространство за развитието си.
Сладкият кестен е естествено разпространен в Стара планина (западна), Беласица, Славянка, Пирин, Родопи (западни). Красив е със цъфтежа си от нежни с жълт отенък съцветия в средата на лятото. Едроразмерно дърво, подходящо за отглеждане в паркове и големи градини. Плодовете на сладкия кестен са ядливи и изключително хранителни. Сладкият кестен обикновено живее до 150-годишна възраст, но пределната му възраст е около 500 години, макар това твърдение да се опровергава от факта за най-старото дърво от сладък кестен. Най-голямото и старо дърво от сладък кестен е „Кестенът на 10-те коня“, който се намира на 8 км от кратера на Етна, Сицилия. Счита се, че е на възраст между 2000 и 4000 години. Легенда разказва, че кралица Хуана от Арагон, кралица на Неапол и свитата й от 100 рицара се е подслонила под дървото в излязлата буря на път за вулкана Етна. От там идва и името на дървото – „100-те коня“.
Джел или самодивски чемшир е вечнозелен бодлив храст достигащ обикновено височина до 3 m. У нас се среща естествено в подлеса на горите от източен бук в Странджа. В естествените си местообитания е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие. Джелът е красив с червените си плодове през зимата и наситения си цъфтеж през пролетта. Той е много добро решение, за да се придаде живот на оголяла през зимата градина.
Пиракантата е естесвено разпространена в Странджа. В естествените си местообитания е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие. Полувечнозелен храст с височина до 2 м и бодливи клони. Цъфти през май. Плодовете са красиви, червени и жълти, събрани в гроздове и ядливи. Привлича птички. Изключително подходящо растение за изграждане на живи плетове. Невзискателен вид.
Люлякът се среща по сухи каменисти и скални места, главно върху варовик почти из цялата страна. Изключително декоративен вид с богатия си пролетен цъфтеж.
Калината се среща се по горите и храсталаците на средния планински пояс почти навсякъде в страната. Декоративна е със цветовете си и през есента и зимата с червените си плодовете. Привлича птички.
Смрадликата е ниско дърво или храст. Може да формира красива и причудлива форма на корона. Красива е със цъфтежа си и с ярко червената си окраска през есента. Среща се в почти цяла България.
